За пръв път името на Драгалевския манастир се споменава във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман . В нея се отбелязва, че манастира е създаден по време на царуването на Иван Александър (1331-1371) и е бил част от групата манастири възникнали през XIV и XVв. около София наречени "Софийска Света Гора". Двамата владетели щедро дарявали светата обител с имоти и пари, поради което местното население го нарекло "царски". След завладяването на София от турците през 1382г. манастира е опожарен и запустява.През втората половина на 15в . Драгалевския манастир е възстановен . През 1476г . софийския първенец Радослав Мавър направил дарение , с което е възстановена и изографисана църквата " Св Богородица " . Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско , притежаващ собствен скрипторий и килийно училище.В годините на националноосвободителните борби Драгалевския манастир е едно от най - активните средища на борбата за освобождение , особено по време на игумена йеромонах Генадий , бивш знаменосец на четата на Ильо войвода и съратник на Васил Левски . Също така и по времето на игумена Игнатий Рилски , който възстановява тайния революционен комитет в София.В сегашния си вид Драгалевския девически манастир представлява комплекс от черква , жилищни и стопански сгради . От стария манастирски комплекс е запазена само църквата , която представлява еднокорабна , едноапсидна сграда , датираща от 15в.Тя е украсена с два слоя стенописи . От първоначалната живопис в наоса са останали фрагменти от сцените " Съдът на Пилат ", " Юда връща сребърниците ", " Обесването на Юда ", " Отричането на Петър " , образите на св . Роман Сладкопевец , св . Петър и др .
Няма коментари:
Публикуване на коментар