Лозенски манастир „Св. Спас”

Лозенският манастир "Св. Спас" е построен през Втората българска държава и е представлявал най-източната обител от възникналия през XIII в. около София манастирски комплекс Мала Света гора. След превземането на София от османците през 1382г. манастира е плячкосан и разрушен. През XVII в. Лозенският манастир е възобновен. В манастира са се помещавали училище и книжовна и калиграфска школа. След участието на лозенските монаси във въстанията през 1737г. Светата обител е отново опожарен и запустява.През 1821г. манастирът е издигнат отново върху старите си основи, като тогава е изградена и сегашната църква. Той е бил средище и на националноосвободителното движение, като в него е отсядал Васил Левски. Днес Лозенският девически манастир е действащ и е обитаван от две монахини, послушницата Кристина и стогодишната игуменка майка Доменика. Съборната църква е построена през 1821г. и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с три купола върху високи осемстенни барабани. През 1847г. храмът е изписан със средствата на отец Кирияк от Враца, който по това време е и игумен на манастира. За втори път църквата е изографисана през 1869г. от Никола Образцописов и учениците от Самоковската художествена школа.Наред с традиционните евангелските сцени , присъстват още образите на Кирил и Методий, княз Борис, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски, Св. Петка и Св. Неделя. Интерес представляват също, ктиторски портрет на игумен Кирияк от 1868г. и иконата на сръбския княз Владимир Дуклянски, който е бил женен за дъщерята на цар Самуил, Косара.Лозенският манастир е разположен в склоновете на Лозенска планина, на около 4 км. от софийското село Лозен.До Лозенския манастир води черен път, който започва от източния край на село Лозен, а пеша може да се стигне за около 50-60 минути.