Смята се, че Кремиковския манастир е основан още по време на царуването на Иван Александър (1331 - 1371), но сигурни сведения за съществуването му има от края на XV в. През 1382г., когато османските нашественици завладяват София,манастирът е напълно разрушен.Първото конкретно сведение за манастира датира от 1493 година.По време на османското робство той е важен книжовен и културен център за населението от Софийско и там са се преписвали много богослужебни книги. След мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му били пренесени в манастира.Както повечето български манастири и Кремиковският е служил за убежище на четници през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец на Ботевата чета – Димитьр Стефанов – Казака.След Освобождението в Кремиковския манастир се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него.От 50-те години на XX в. Кремиковският манастир е женски, като до тогава в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. През 60-те години на XXв., военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира.Кремиковският манастир разполага и с интересни икони. Най-старата от тях е "Христос Вседържител", която датира от XV в. Друга икона е тази с образа на патрона на манастира "Св. Георги на кон, убива змея" от 1667г. и още няколко икони от XVIII и XIX в.
Няма коментари:
Публикуване на коментар