Лозенски манастир „Св. Спас”

Лозенският манастир "Св. Спас" е построен през Втората българска държава и е представлявал най-източната обител от възникналия през XIII в. около София манастирски комплекс Мала Света гора. След превземането на София от османците през 1382г. манастира е плячкосан и разрушен. През XVII в. Лозенският манастир е възобновен. В манастира са се помещавали училище и книжовна и калиграфска школа. След участието на лозенските монаси във въстанията през 1737г. Светата обител е отново опожарен и запустява.През 1821г. манастирът е издигнат отново върху старите си основи, като тогава е изградена и сегашната църква. Той е бил средище и на националноосвободителното движение, като в него е отсядал Васил Левски. Днес Лозенският девически манастир е действащ и е обитаван от две монахини, послушницата Кристина и стогодишната игуменка майка Доменика. Съборната църква е построена през 1821г. и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с три купола върху високи осемстенни барабани. През 1847г. храмът е изписан със средствата на отец Кирияк от Враца, който по това време е и игумен на манастира. За втори път църквата е изографисана през 1869г. от Никола Образцописов и учениците от Самоковската художествена школа.Наред с традиционните евангелските сцени , присъстват още образите на Кирил и Методий, княз Борис, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски, Св. Петка и Св. Неделя. Интерес представляват също, ктиторски портрет на игумен Кирияк от 1868г. и иконата на сръбския княз Владимир Дуклянски, който е бил женен за дъщерята на цар Самуил, Косара.Лозенският манастир е разположен в склоновете на Лозенска планина, на около 4 км. от софийското село Лозен.До Лозенския манастир води черен път, който започва от източния край на село Лозен, а пеша може да се стигне за около 50-60 минути.

Кремиковски манастир "Св. Георги Победоносец"

Смята се, че Кремиковския манастир е основан още по време на царуването на Иван Александър (1331 - 1371), но сигурни сведения за съществуването му има от края на XV в. През 1382г., когато османските нашественици завладяват София,манастирът е напълно разрушен.Първото конкретно сведение за  манастира датира от 1493 година.По време на османското робство той е важен книжовен и културен център за населението от Софийско и там са се преписвали много богослужебни книги. След мъченическата смърт на св. Георги Софийски част от мощите му били пренесени в манастира.Както повечето български манастири и Кремиковският е служил за убежище на четници през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни вторият знаменосец на Ботевата чета – Димитьр Стефанов – Казака.След Освобождението в Кремиковския манастир  се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които допринасят за оживлението и популярността на манастира. През 1897г. Иван Вазов посещава манастира и пише един прекрасен пътепис за него.От 50-те години на XX в. Кремиковският манастир е женски, като до тогава в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се със отглеждане на животни и земеделие. След това в сградите на манастира били настанени военни, а монахините били изпратени по други манастири. Осемнайсет години военните били тук. През 60-те години на XXв., военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която почти 60 години живеела и се грижила за манастира.Кремиковският манастир разполага и с интересни икони. Най-старата от тях е "Христос Вседържител", която датира от XV в. Друга икона е тази с образа на патрона на манастира "Св. Георги на кон, убива змея" от 1667г. и още няколко икони от XVIII и XIX в.

Иван Вазов - патриарх на българската литература

Кокалянски манастир "Св. Архангел Михаил"

Кокалянският манастир " Св . Архангел Михаил " е основан през XI в . , По време на управлението на Цар Самуил , като по време на османското владичество в България е опожаряван на два пъти . През 1858 г Йеромонах Хрисанд възобновява манастира , а сегашната църква е издигната през 1896г.Кокалянският манастир е действащ и представлява комплекс от църква с камбанария , два параклиса , жилищни и стопански сграда . Църквата е разположена в средата на двора и представлява сравнително голяма еднокорабна , едноапсидна сграда без купол и камбанария над входа й . Целият комплекс е ограден с масивен двуметров зид.Кокалянският манастир е разположен в подножието на Плана планина , на около 4 км от село Кокаляне , на 6 км от с. Железница и на 10 км от южно от София . До Кокалянския манастир може да се стигне през центъра на с . Кокаляне , другият начин е да се тръгне от устието на р . Егиля на главния път София - Самоков , като до манастира са 40-50 мин .

цар Самуил

Дивотински манастир „Св. Троица"

Дивотинският манастир "Св. Троица" е построен през 1046г. и е един от най-старите и запазени манастири около София. След завземането на София от турците през 1382г. манастира е разрушен, като от тогава до днес са останали само малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. Светата обител е възобновена през 1875г. и сред местните хора става известен и като Царски манастир, заради честите посещения на Цар Фердинанд, който подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Както повечето манастири, така и Дивотинският е поддържал килийно училище и подпомагал освободителните борби, като е приютявал Васил Левски.Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и един купол, разположен върху висок барабан. В нея се съхранява смятаната за чудотворна икона на Св. Богородица.

Цар Фердинанд I

Васил Левски

Боянски манастир "Свети Пантeлеймон’’

Църквата бива изографисана от талантлив Боянски майстор със сцени от старият и новият завет с ликове на мъчениците за Христова вяра - св.Йоан Рилски , Св.Петка , Св.Неделя.Също така в цял ръст ги има изобразени цар Константин - Асен и царица Ирина, севастократ Калоян и севастократица Десислава .
Първата част на църквата е малка , едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори , които формират вписан кръст . Построена е в края на Х - началото на ХІ в.Втората част на църквата е пристроена в средата на ХІІІ в . с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства . Тя принадлежи към типа двуетажни църкви - гробници . Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите , и е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии , оформени в северната и южната стена , а горният - повтаря архитектурния тип на първоначалната църква , и е бил техен семеен параклис . Последната част на паметника е издигната с дарения от местното население , се отнася към средата на ХІХ в.При падането под турско иго е разрушена Боянската крепост , но манастира остава непокътнат въпреки че запада впоследствие при завладяването на София от турците.Черквата се превръща в енорийска за село Бояна .В наши дни Боянската църква е един от най - големите културно - исторически и музейни паметници в България .

севастократор Калоян и Десислава

цар Константин - Асен и царица Ирина

Добавете надпис

Илиенски манастир "Св.пророк Илия"

Манастирът възникнал в околностите на Средец през XIII в . около по - стара църква от 1112 в. До днес е оцеляла само църквата.Най - старите стенописи са запазени в олтара и в централната й част . Те много напомнят стенописите в Боянската църква . Върху северната стена е изписан един от най - старите образи на св.Иван Рилски , а Богородица е изобразена с бяла кенарена забрадка на ивици , вместо с корона , както било обичайно.В манастирсия храм са открити три слоя стенописи от различни периоди.Първоначалната украса на църквата е била направена още през XVI -XVII в . , като през този период са изрисувани и повечето църкви в Софийска област . Стилово и тематично фреските на Илиенския манастир приличат на тези в Куриловския , Сеславския , Елешнишкия и други манастири в района и са свързани с творчеството и влиянието на Пимен Зограф . Този първи слой стенописна украса е замазан с вар и за него съдим от малкото , което е разчистено . Вторият период от изографисването на църквата е последвал нейното разширяване в края на ХVІІ век . Третият слой стенописи е от 1832 година , както се чете от надпис в църквата . За най - вероятен зограф се сочи Тома Вишанов от Банската школа , който е и автор на украсата на църквата " Покров Богородичен " в Рилския манастир . В стенописите от 1832 година се вижда стремеж към реалистично представяне на фигурите и предметите .Илиенският манастир "Св. Пророк Илия "се намира в софийския квартал Илиенци, на ул. Петуния 13.

"Св.Илия"

Пимен Зографски

Драгалевски манастир "Св. Богородица Витошка"

За пръв път името на Драгалевския манастир се споменава във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман . В нея се отбелязва, че манастира е създаден по време на царуването на Иван Александър (1331-1371) и е бил част от групата манастири възникнали през XIV и  XVв. около София наречени "Софийска Света Гора". Двамата владетели щедро дарявали светата обител с имоти и пари, поради което местното население го нарекло "царски". След завладяването на София от турците през 1382г. манастира е опожарен и запустява.През втората половина на 15в . Драгалевския манастир е възстановен . През 1476г . софийския първенец Радослав Мавър направил дарение , с което е възстановена и изографисана църквата " Св Богородица " . Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско , притежаващ собствен скрипторий и килийно училище.В годините на националноосвободителните борби Драгалевския манастир е едно от най - активните средища на борбата за освобождение , особено по време на игумена йеромонах Генадий , бивш знаменосец на четата на Ильо войвода и съратник на Васил Левски . Също така и по времето на игумена Игнатий Рилски , който възстановява тайния революционен комитет в София.В сегашния си вид Драгалевския девически манастир представлява комплекс от черква , жилищни и стопански сгради . От стария манастирски комплекс е запазена само църквата , която представлява еднокорабна , едноапсидна сграда , датираща от 15в.Тя е украсена с два слоя стенописи . От първоначалната живопис в наоса са останали фрагменти от сцените " Съдът на Пилат ", " Юда връща сребърниците ", " Обесването на Юда ", " Отричането на Петър " , образите на св . Роман Сладкопевец , св . Петър и др .